Една от най-значимите идеи по отношение на човешкия мозък е, че

Една от най-значимите хрумвания по отношение на човешкия мозък е, че той има две половини, разделени по средата. Смята се, че лявата страна управлява функционалностите, свързани с логиката, а дясната страна - тези, свързани с нереалната мисъл и творчеството. Това схващане обаче е прекомерно опростено. Затова в тази статия ще ви разкрием по-подробно тайните на двете полукълба на човешния мозък.

Когато погледнете човешкия мозък, той е много очевидно разграничен по средата. Това физическо разделяне е това, което кара ранните психолози да приписват психически теории, т.е. лявата страна против дясната страна. Централните области на мозъка като стриатум, таламус, хипоталамус и мозъчен дънер са изградени от непрекъсната тъкан, само че също по този начин са проведени с лява и дясна страна.

Лявата и дясната страна управляват разнообразни функционалности на тялото, като придвижване и зрение. Например лявата страна на мозъка управлява дясната ръка и крайник и назад.

Прекомерното разширение на тази концепция обаче е мястото, където пораждат проблеми. Погрешното разбиране, че съвсем всички мозъчни функционалности се обработват или от лявата страна на мозъка, или от дясната страна на мозъка, може да бъде проследено до психиатрите през 1800 година Те заключават, че пациентите, които имат проблеми с общуването, имат увреждане на левия темпорален лоб (комуникацията се управлява от лявата страна на мозъка).

Тази концепция превзема въображението на научната общественост, както и на създателя Робърт Луис Стивънсън, който написа за логическото ляво полукълбо, конкуриращо се с прочувственото дясно полукълбо. Лявата и дясната страна на мозъка се персонифицират в героите доктор Джекил и господин Хайд (едната страна е добра, а другата зла). Това също води до асоциации за ред и безпорядък.

По-късно психолозите откриват, че в случай че изследват държанието на пациенти, чиито полукълба са разграничени или им липсва едно полукълбо, те към момента могат да покажат редица държания, както разумни, по този начин и креативен.

Въпреки това е намерено, че едната страна на мозъка е по-активна от другата за някои функционалности. Езикът е по-локализиран отляво, а вниманието отдясно. Следователно едната страна на мозъка може да прави повече работа, само че това нормално зависи от функционалността, а не от индивида.

Няма твърди научни доказателства, които да допускат, че хората имат преобладаващи страни на мозъка. Някои хора може да са извънредно разумни, а други може да наподобяват напълно изобретателни и артистични, само че това няма нищо общо с това кои страни на мозъка им са преобладаващи.

iStock

Например, в случай че би трябвало да решим сложна математическа задача, може да се наложи да сме извънредно изобретателни, с цел да го създадем. По сходен метод към много произведения на изкуството би трябвало да се подходи благодарение на логичен способи. Например, на най-просто равнище, един художник може да би трябвало да пресметна какъв брой огромна би трябвало да е главата на човек в съответствие с краката му.

Почти всичко, което нашият мозък прави, изисква той да действа като едно цяло, макар че е разграничен в това време. Така че мозъкът работи по модулен метод, което би било неправилно да се сведе единствено до ляво и дясно, и тези елементи на мозъка също работят дружно, с цел да извършват функционалности (например, когато приказваме с някого, може да използваме голям брой области, в случай че не всички).

Мозъкът работи по този начин, както работи една държавна система: има доста разнообразни функциониращи елементи, които (трябва) да работят дружно понякога.

Защо нашите мозъци са еволюирали да работят по този метод?

От еволюционна позиция изгодата от това е, че в случай че една част от мозъка се " провали ", човек не остава изцяло некадърен да прави каквото и да било.

Мащабните абстракции с ниска разграничителна дарба (т.е. разбирането на нещо като общ брой от неговите части) са склонни да се случват в дясното полукълбо, а детайлните структури на познания с висока разграничителна дарба (т.е. език) са склонни да се случват в лявото.

Фундаменталната разлика не би трябвало да се схваща единствено като език против неезик или математика против нематематика, а по-скоро овладяна територия против релативно неразучена и неовладяна.

Друго свободно резюме е, че лявото полукълбо ще действа посредством активиране на държанието, а дясното полукълбо може да се смята за отговарящо за инхибиране на държанието.

Лявото полукълбо се занимава с обработка на текст, до момента в който дясното полукълбо се занимава с изображения. Лявото полукълбо се занимава с линейното мислене, а дясното - с холистичното мислене. Лявото полукълбо се занимава с различаване на елементи, до момента в който дясното полукълбо се занимава с различаване на облици.

По сходен метод лявото полукълбо е положително за генериране на елементи, а дясното полукълбо - за генериране на модели. Може да се смята, че лявото полукълбо ръководи най-много фините двигателни дейности (плетене), до момента в който дясното полукълбо се занимава с грубите двигателни дейности (бягане).

За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook  , последвайте ни в Instagram  , намерете ни в TikTok  .